БЯЛ ЛЮЛЕК

ПРОИЗХОД: Една от най-старите български породи без данни за произход.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА: Гълъб с характерна фигура, глава и добри летателни качества

Това може би е най-старата и рядка българска порода, за която няма никакви писмени или устни данни за произход. Освен Люляк породата бива наричана още Лилек и Люлек, като последното име касае характерният за тях поклащащ се полет.
В книгата на Стефан Тончев от 1969 г. се споменава, че до появата на „породата летци” (най-вероятно става въпрос за Старозагорския бял високолетач) белите Люляци са били най-добрите летачи и са използвани за подобряване на високия полет на други породи. От разкази на възрастни гълъбовъди знам, че освен висок полет люляците са имали и чудесна ориентация.

Като стабилна вече раса Белият люляк участва в създаването на три български породи около началото и средата на миналия век. Това са Старозагорския бял високолетач, Казанлъжкия високолетач и Пловдивския гълъб. Във всички тях Люляка е оставил характерната си глава, а в две от тях и високия си полет. Люлека има характерна глава, тънки и синкави на цвят околоочия и извити напред перца на гушата под клюна. Другото интересно е в поведението на тези гълъби. Мъжките пеят по доста интересен тропащ начин(на Р), маршируват с високо вдигнати крака и от време на време подскачат.
Ще продължим да търсим тази стара порода, защото аз съм сигурен, че Белият люляк не е напълно изчезнал.

Търсената цел в този гълъб е:

1. общо състояние
2. стойка, положение
3. форма на главата, човка
4. цвят на очите и периферия
5. цвят и шарка

Расови белези:

Форма: изявена, компактна

Големина: средно голям

Стойка: средно висок

Положение на тялото: полегато

Глава:
Форма - продълговата, извита, клиновидна и заоблена
Структура на оперението на главата - без качул

Очи: тъмни

Периферия на очите:
Структура- фина, едноредова
Цвят- светъл

Човка:
Форма - средно дълга, масивна, леко извита и заоблена като продължение на извивката на главата
Позиция - леко наклонена
Линия на човката - през долната периферия на окото
Цвят - светъл, телесен
Гуша: прибрана

Шия: средно дълга, права, елегантна, под клюна има няколко обърнати напред перца

Гърди: широки, издигнати

Корем: кръгъл

Гръб: дълъг, плосък

Крила:
Форма - широки, къси
Положение - над опашката
Форма на перата - широки, къси

Опашка: средно дълга, права с 12-14 пера
Положение - в линията на гърба

Крака: средно дълги, с лека чупка, без оперение

Оперение: гладко прилепнало

Цвят и шарка: бял