Варненски гълъб - Стандарт

ПРОИЗХОД: Местна порода от Варненска област, подобрена с други български породи.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА: Гълъб с характерна фигура и глава

Произходът на тази раса е в мистерия, защото Варна е пристанищен град на Черно море и в миналото движението на птиците е било неконтролируемо. Поради това няма завеждана документация. Със сигурност се знае, че са съществували местни гълъби, които са били едноцветни с крила под опашката и без качул.
От кръстосването на местните гълъби с други раси пристигнали по море са се оформили по-стар тип Варненски, от който произхождат съвременните. Запазени са имената на няколко селекционери, които са допринесли за съвременният вид на тази порода от първата половина на двадесети век до наши дни и това са: Атанас Кирилов (Шестака), Веселин Атанасов (Билкаря), Атанас Николов (Курито), Георги Лазаров (Волвото), Кольо Фанков и Ганчо Найденов (Галата).

Към втората половина на миналия век към Варненските са добавени Плевенски гълъби без качул с цел разширяване на главата, уголемяване на околоочието и удебеляване на клюна. Именно тази намеса налага да спомена разликите между двете породи, защото е важно в бъдеще да запазим тяхната идентичност.

Главата- при Варненския е по-малка, обла, без качул и със забележим стоп между челото и клюна. При Плевенския е по-едра, с качул и челото и клюна са в една равнина (без стоп), която сочи перпендикулярно надолу. Фигурата на Варненския е желателно да е по-къса с високо носена опашка и къс гръб, докато на Плевенския е по-дълга, хоризонтална с дълъг и широк гръб. Освен това при Варненските, освен черни, червени, жълти и дюн има бели и пъстри(двуцветни), каквито при Плевенските няма. В последствие са добавени и Ломско-Видински гълъби за постигане на по-къси крака и гръб. Цветовете са наситени, а междинните са наследство от Плевенския гълъб и се използват по същия начин, като при него. Съществува и така наречения „кара-алест”, който е абсолютно същия и при Плевенските. Интересно е да се отбележи, че белите Варненски не се вкарват в цветните, но се ползват в пъстрите (наречени „карабелии”, макар и да не са само в черно) за получаване на по-отворена шарка при по-цветните гълъби.

В момента породата е много популярна, има специализиран клуб и е разпространена дори извън България, което влияе благоприятно на развитието й. Призната е от ЕЕ под номер 1000.

Търсената цел в този гълъб е:

1. Форма
2. стойка, положение
3. форма на главата,човка
4. цвят и шарка
5. цвят на очите,периферия на очите

Расови белези:

Форма: изявена

Големина: средно голям

Стойка: нисък

Положение на тялото: хоризонтално

Глава:
Форма - широка, кръгла, къса със слабо изразен стоп
Структура на оперението на главата - без качул

Очи: перлени с малки зеници, при белите- черни

Периферия на очите:
Структура- фина, широка минимум двуредова
Цвят- светъл

Човка:
Форма - къса
Позиция - леко наклонена
Линия на човката - под окото
Цвят - светъл, телесен
Гуша: пълна

Шия: средно дълга, масивна в основата и изтъняващ към главата

Гърди: заоблени с открито рамо

Корем: кръгъл

Гръб: къс, видим

Крила:
Форма - дълги, широки
Положение - под опашката
Форма на перата - дълги, стегнати

Опашка: широка, леко дъговидна с минимум 14 пера
Положение - над линията на гърба

Крака: къси с лека чупка и широко поставени,неоперени

Оперение: леко хлабаво

Цвят и шарка: Едноцветни – черен, червен, жълт, бял, маслен-дюн
Пъстри- бял с черно, червено, жълто и сиво