РУСЕНСКИ МЪСЪРЛИЯ

Много стара порода наследена от турците около 19-ти век. Нейн прародител е анадолската щитна чайка, която макар, че няма качул е с цветна опашка при тъмните цветове.

Името „мъсърлии” на турски означава „египтяни” и в последствие става нарицателно за късоклюни гълъби с цветни щитове и шабо. Със сигурност екстериора на тогавашните мъсърлии е бил далеч по-невзрачен от сегашния и основен принос за това имат поколенията гълъбовъди от Русе и региона. Историята помни един от основните селекционери запомнен с прякора си Руснака. Той всъщност бил Бесарабски българин и прекарвал много време при гълъбите си. Толкова да бъде заподозрян, а в последствие и обвинен, че има радио станция в гълъбарника си, и предава шпионски сведения на други държави. В наши дни по-ценните птици в червен и жълт цвят са от линията на Руснака.

Русенските мъсърлии съществуват в пет цветови разновидности и чисто бели, които обаче са изключително редки. За цветовете е интересно да се отбележи, че при сините с черни ленти(блу бар) и тъмно сивите(чек) опашката е сива с черна лента в края, а при черните е черна. При червените, жълтите, опушено сивите с жълти ленти(иелоу бар) и опушено сивите с червени ленти(ред бар) опашката е бяла.



Главата трябва да е заоблена, широка. Челото и клюна да са в една равнина, без стоп между тях. Качула е с две розетки и надвишава темето. Характерно за породата е, че околоочието е двуредово и леко изтеглено назад. Друга важна подробност е кожната гънка под клюна, която всъщност го свързва с розата на гърдите. Това заедно с леко изправената фигура придават характерния силует на мъсърлиите.



Гълъбите от тази порода са темпераментни и в миналото са летели над средна височина повече от 3-4 часа. Русенския мъсърлия е признат от ЕЕ под номер 0730.

Търсената цел в този гълъб по ред на оценяване е:

1. форма
2. Стойка, положение
3. Форма на главата, качули, човка
4. Цвят и шарка
5. Цвят на очите, периферия на очите

Расови белези:

Форма: къса, компактна
Големина: малък
Стойка: средно висок
Положение на тялото: леко полегато
Глава:
Форма - заоблена, широка, челото преминава в клюна без стоп
Структура на оперението на главата - с качул от две розетки, надвишаващ темето
Качули:
- заден - плътен, леко надвишаващ темето, две розетки
Очи: тъмни
Периферия на очите: фина, широка, двуредова, леко изтеглена назад
Човка: Форма- къса, широка в основата, характерна кожна гънка под клюна
Позиция- леко наклонена
Линия на човката- долната периферия на окото
Цвят-светъл
Гуша: пълна
Шия: къса, масивна с жабо достигащо под клюна
Гърди: широки, заоблени
Корем: кръгъл
Гръб: дълъг в линията на опашката
Крила: Форма- средно дълги
Положение- върху опашката
Форма на перата- средно дълги, тесни

Опашка: къса, широка колкото основата си , плоска. Положение- на линията на гърба
Крака: средно дълги, с лека чупка и широко поставени, неоперени
Оперение: гладко и прилепнало
Размер на пръстена : 7 мм

Цялото описание на стандарта е описано и редактирано от Светослав Р. Славков.