РУСЕНСКИ СИН ГЪЛЪБ (Мавия)

Стара българска порода с неизвестен произход. Според информация от книгата на Стефан Тончев (1968г.) за получаването на породата е описана кръстоска от чайки плюс белгийска порода пощенци и див сив гълъб, от който са наследили двете черни ленти на крилете.

Това е гълъб, който покрай волиерното си селекциониране губи характерния си дълъг полет от около 4-5 часа. Все по рядко обаче се срещат пуснати гълъби, които се премятат във въздуха. В момента оригиналността на тази раса е в нейната структора на перата и нетипична морфология на тялото.

Името „мавия” произхожда от турската дума „мави”, която значи синьо. Сведения за съществуването на Русенските мавии има от средата на миналия век, освен в книгата на Стефан Тончев и в една неиздадена книга на русенеца Димитър Станчев.
Благодарение на почетния член на СГРДДЖРБ инж. Коста Методиев имаме сведения, че в “Kъщата на Калиопа”, където в момента се помещава Музея на градския бит в Русе е имало „мавии” и „чилболии” по времето на Мидхат паша. Той е бил управител на русенска област от 1860 до 1868. Градските легенди разказват за връзката му с Мария Калиш, която всички наричали Калиопа. Гълъбите били подарък от него и служели за украса.

Стара снимка на русенския мавия направена около 1950г.



Интересното при „мавиите” е, че при тях основният цвят е син с черни ленти на крилата и опашката (наречен в международната терминология „блу бар”), който всъщност е цвета на дивия скален гълъб. Под брадичката има бяло герданче, което достига до задния край на очните пръстени. Герданчето не се допира до очите. Крайните махови бели пера са от 3 до 5бр. и местните хора ги наричат „калъчи”. Заложено е при тях да излизат и гълъби с различен цвят на очите, така наречените „текгьоз”. Гълъб с едно цветно око, който е за отстраняване и избягване при селекция.

При „мавиите” съществуват още две цветови разновидности. Гълъби които са в изцяло син цвят, т. е. при тях липсват каквито и да е било бели пера.
Разцветка с цвят „гугусчук” тя е в кафеникаво-жълтеникав оттенък, напомнящ окраската на гугутката. При тези птици белия гердан е по голям и слиза по на долу. Броя на белите махови пера достига до 6-7.
Обърнете внимание на снимката:



Предния качул(розетката) трябва да бъде кръгъл с център в горната част на челото и да закрива част от очите и клюна. Задния качул е съставен от две розетки достигащи височината на темето. Позволено е леко да надвишава темето. Фигурата е също важна част от екстериора и тя трябва да бъде дълга и хоризонтална. Опашката е по-широка от гърдите и леко дъговидна с 16-21 пера. Русенските мавии са темпераментни гълъби и добри родители. Разпространени са предимно в североизточна България и популацията е стабилна. Породата е призната от ЕЕ под номер 0995.

Търсената цел в този гълъб по ред на оценяване е:

1. Форма
2. Стойка, положение
3. Форма на главата, качули, човка
4. Цвят и шарка
5. Цвят на очите, периферия на очите

Расови белези:

Форма: дълга, изявена
Големина: средно голям
Стойка: нисък
Положение на тялото: хоризонтално, равно
Глава:
Форма - къса , широка, кръгла
Структура на оперението на главата - с две качулки
Качули:
- преден - голям, кръгъл, закриващ част от човката и очите
- заден - плътен, леко надвишаващ темето, две розетки
Очи: перлени със средни зеници
Периферия на очите: фина, кръгла, двуредова със светъл восъчен цвят
Човка: средно дълга, масивна и права, позицията е леко наклонена, линияta на човката е в посока през средата на окото, цвета е светъл (допуска се тъмен връх) Гуша: пълна
Шия: средно дълга
Гърди: широки, издадени, заоблени
Корем: кръгъл
Гръб: широк, средно дълъг
Крила: дълги, тесни,положението им е под опашката
Опашка: дълга, широка минимум колкото гърдите , леко дъговидна с 16-21 пера, леко повдигната
Крака: къси, прави и широко поставени, без оперение
Оперение: гладко прилепнало, богато
Размер на пръстена : 7 мм

Цялото описание на стандарта е описано и редактирано от Светослав Р. Славков.