Русенски топгерданлия

Това е много стара местна русенска порода, чиито ранен произход е неизвестен. Името произхожда от малкото бяло петно под човката-малък високо разположен гердан. Топгерданлията е бил вече оформена раса преди първата световна война и почти изчезва след втората световна.

Виж още

Русенски чилболия

Името произхожда от турски език няма точен превод и касае напръскания с бяло гердан на най-желаната шарка в породата. Предполага се че тази раса има стар родоначалник, който е бил донесен от Азия и е съществувал от двете страни на река Дунав поне две столетия.

Виж още

Сливенски гълъб

Една от най-темпераментните и стари български породи, за която се предполага, че e донесена преди поне два века от Ориента. Tази раса принадлежи към групата на „герданлиите”. Сливенския гълъб е родоначалник на други 4 породи от същата група.

Виж още

Софийски бенкалия

Породата е започнала своето формиране около средата на миналия век в района на София. Произхода и се свързва с Пазрджишкия бенкалия, като най-вероятно в началото са участвали и вече изчезващите по това време бели Софийски донеци, защото съвременните софийски бенкалии макар и да се отглеждат волиерно са запазили повече акробатичните си качества за сметка на летателните.

Виж още

Софийски бомбелия

Породата е започнала да се формира около 50-те години на миналия век и името и идва от високото и заоблено като бомбе чело. За неин създател се смята човек запомнен само с прякора си Боре Бръснара. Незнайно как така наречения „лонг фейс” – (високо чело) е затвърден и тези гълъби се харесват на хората, които доразвиват в последствие породата и я стабилизират генетично.

Виж още

Софийски донек

Софийския донек е отличен преметач и поради тази причина е в основата и на други породи преметачи. Доста разпространен е в София и близките градове. Популацията му е стабилна. Сравнително добри родители.

Виж още

Софийски палбелия

Палбелиите са софийска порода, но всъщност произхождат от Пловдив и региона. По-точно е да се каже, че те произхождат от така наречените „карабелии”, които съществуват и днес в изключително ограничена популация и с твърде разнородни представители. Това са трицветни гълъби с шарка подобна на Палбелиите, но петната по главата и гърба са тъмно червени, а тези по кръста и опашката са тъмно сиви.

Виж още