Българска щитна чайка - Кабак

ПРОИЗХОД: Една от старите български породи, произхождащи от Ориента.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА: Късоклюн гълъб с щитна шарка и жабо на гърдите.

Тази порода е една от най-старите в България, но за съжаление няма писмени данни за нейният произход. Имайки в предвид приликата и с Анадолската щитна чайка се предполага, че далеч в миналото двете породи имат общ произход, но са поели в две различни посоки селекционно. Запазени са имената на селекционерите от София дали тласък в развитието на породата от средата до края на миналия век и те са Данчо Мушмов, Янко Малчев и Георги Трифонов. Със сигурност от това време има и много други селекционери от цялата страна, но за съжаление техните имена не знаем.
По думите на един от уважаваните селекционери по-известен като Киро Боянеца, при изтеглянето на руските войски след 9.09.1944г. немалко гълъби от тази порода заминават за Русия. Тук е момента да изясним разликите между Кабака и Московската, Полската и Анадолската щитни чайка. Основната разлика е в главата, а именно при Кабака най-високата и част е челото, което погледнато отстрани напред преминава в една равнина с клюна и тя сочи надолу. В задната си част главата също трябва да е заоблена и колкото се може по-къса. Погледната отпред клюна е широк, челото също и очите са разположени успоредно. Един от основните проблеми свързани със селекцията е формата на главата и положението на крилата спрямо опашката. В стандарта е записано, че трябва да са над опашката, но повече от 30% от гълъбите ги носят под нея, което според мен е свързано с начина на отглеждане.
В миналото птиците са били пуснати и дори са запазили жизнеността си и до днес, но волиерното отглеждане напоследък оказва своето влияние във фигурата.
Друга подробност е „розата” на гърдите. При една част от Кабаците тя не е силно изявена и е под формата на няколко обърнати перца, което не се наказва, защото при групата на совите за „роза” се зачита дори и едно обърнато перо на гърдите. Разбира се по-добрият вариант е тя да бъде богата и добре оформена.
Цветовете трябва да са наситени, като съществуват и междинни наречени „юдии”. Поради сравнително късият си клюн, Кабаците не са добри родители, но са доста жизнени и темпераментни гълъби. Разпространени са в цяла България, а напоследък и в почти всички съседни държави. Популацията им е стабилна. Породата е призната от ЕЕ под номер 0727.

Търсената цел в този гълъб е:

1. Форма
2. Стойка, положение
3. форма на главата,човка
3. цвят на очите,периферия на очите
4. цвят и шарка

Расови белези:

Форма: къса

Големина: малък

Стойка: средно висок

Положение на тялото: леко полегато

Глава:
Форма - къса, широка, с високо заоблено чело, успоредно разположени очи, тила е забележим и по-ниско разположен от челото
Структура на оперението на главата - без качул

Очи: тъмни

Периферия на очите:
Структура- фина, широка, двуредова, допуска се триредова
Цвят- светъл

Човка:
Форма - къса, широка в основата, допуска се брадавица под клюна
Позиция - наклонена
Линия на човката - долната периферия на окото
Цвят - светъл
Гуша: пълна

Шия: къса, масивна в основата и изтъняваща към главата, с жабо

Гърди: широки, заоблени

Корем: кръгъл

Гръб: дълъг

Крила:
Форма - средно дълги
Положение - върху опашката
Форма на перата - средно дълги, тесни

Опашка: къса, тясна, плоска
Положение - в линията на гърба

Крака: средно дълги, с лека чупка и широко поставени, неоперени

Оперение: гладко и прилепнало

Цвят и шарка:
Щитна шарка – целия гълъб е бял, само крилата са цветни, като 7-10 махови пера са бели. Цветовете са черен, червен, жълт, сив, жълт пал, червен пал и маслен
Пъстри - жълто-бял, червено-бял