БЕЛОСЛАТИНСКИ ДВУКАЧУЛЕН ГЪЛЪБ - КАРАМФИЛИИ

Глава:

Трябва да е кръгла, средно голяма. Челото трябва да е високо и възможно най-широко(Фигура P1 и Фигура P5). Финните(нежни) и ръбати(Фигура P3) глави, издължени и с тънки (финни) човки (Фигура P2, P6), са за прогресивно отстраняване от селекцията. Целта е да се достигне накрая до добре закръглена глава с широко чело. Идеалната глава е показана на фигура P5.

Важно е качулите да бъдат с големи розетки (бурми) равномерно разположени и непрекъснати. Оперението трябва да е стегнато и добре събрано.

Задна качулка:

не трябва да надвишава линията на темето(линия 1). Състои се от три важни детайла:
1. Верига - при поглед срещу гълъба задния качул "излива" в декоративно оформени пера от двете страни на врата. Веригата трябва да е тънка, но видима с умерено оперение. Не трябва да стърчи, добре сливаща се с розетките без да ги раздува.
2. Розетки (борми) - разположени от двете страни на шията с кръгла форма. Трябва да са симетрични една с друга, добре задебелени, плътно оформени, гъсто оперени и стегнати.
3. Грива - трябва да бъде много добре, гъсто и плътно оперена, гладка, по непрекъсната права линия между розетките. Сливайки се с перата на врата на долу, така че да е невъзможно да се каже къде свършва и започва.

Предна качулка:

трябва да е плоска като монета разположена на челото. Центъра на розетката трябва да бъде възможно по близко до човката и да я покрива.

Очите:

трябва да са успоредно разположени, при едноцветните цвета е бял, при белия, седлатия и белоглав-белокрил цвета е тъмен. Клепката е восъчно бяла, двуредова.

Клюн:

почти къс, масивен (широк в основата), прав и поставен по посока към средата на окото, восъчнобял на цвят. Трябва да се избягват дългите и финни (тънки) клюнове. Цели се висковицата да е с нежна структура покрита от предния качул, както е показано.

Врат:

изглежда силен, добре закотвен, сложен на тялото изтъняващ се към главата и леко извит назад, като в никакъв случай не е прекалено фин и дълъг. Заедно глава, врат прикрепени кам гърдите трябва да са хармонични. В действие (когато гълъба е нервен/стресиран) врата не трябва да трепери. Гърлото трябва да бъде добре изрязано. Желателно е по време на оценяването гълъба да е в действие, но не винаги е възможно поради следните фактори:
• липса на подготовка (дресировка);
• стреса от пътуването, нова среда, и др....
• лоши условия на изложбата (шум, осветление, размер на клетките, храна, и др....).

Гърди:

широки, добре закръглени, дълбоки и заоблени (фигура А7).

Опашка:

Съставена поне от 14 пера като може да достигнат до 18. Широчината е поне колкото гърдите. Най-добре съставените опашки са от широки пера, защото се държат добре едно към друго. Така те оформят компактна с формата на ветрило опашка (Фигура B1, B2, A1, A7). Ако перата са над 16, имат тенденция да са по-тесни, това често води до лошо подреждане на перата по между им, което ни дава дъговидни с формата на фунии опашки(Фигура B1, A4) или разлистени (Фигура B3, A4) . При гълъби с много широка опашка има тенденция да се закръглят(Фигура B1). Опашката трябва да се носи възможно най-ниско от 0° (Фигура А2), водоравно, хоризонтално. Най-високо до 40° (Фигура А1). Върха от 40° е достигнат когато гълъба е силно възбуден или в действие. Идеала е между 10° и 30°(Фигура A3, А7). Случва се и някои добри екземпляри да носят опашката много ниско, което може да е в следствие на лошо уравновесяване, като при фигура А6, това също е грешка в селекцията.

Гръб:

трябва да е широк, средно дълъг (Фигура А7). Високите и по дълги гърбове са за избягване (Фигура A4 , A5 , A6 , А8 ).

Крила:

те са къси добре затворени, не превишават края на опашката (Фигура А3, А5; А7). Носят се под опашката и едва докасват пода. Когато екземпляра буквално се хвърля назад и по този начин натиска крилата(Фигура А8) е за избягване. Маховите пера са 10 на брой.

Крака:

къси (Фигура A3, A6, A7) с широка позиция. Не трябва да бъдат покрити с пера, но се констатират и пропуски по отношение на това в расата на някои селекционери. На фигура А7 са показани идеалните крака.

Оперение:

широки пера(богати), не много дълги и гъвкави, гладко прилепнали. Това се отнася за всички пера не само за тези на опашката. Белите и седлатите имат леко по гъфкаво(меко) оперение от другите цветове. Особената структура на перата са розетките на врата и челото.

Цветове и шарки:

Цветовете трябва да са рецесивни(бистри). Шарките се разделят на няколко разновидности.

Едноцветни

често срещани : жълто(фиг. F1), червено(фиг. F2), бяло(фиг. F4), черно(фиг. F5).
По редки : маслинов(фиг. F3)

Белоглав-белокраен:

бяла глава и преден качул, бялото до 1 см под човката, бели махови пера 7-10, цветен заден качул, гръб, опашка(снимка 12).

Седлат:

бяла глава и преден качул, бял гердан затворен до средата на гърдите, бели крила, цветен заден качул и гръб(гърбът емитира седло с цветната си шарка). Цветна опашка с бели подпиращи пера отдолу, които оформят форма на триъгълник(снимка 13).