Породата е формирана малко след първата половина на миналия век от местни гълъби и Софийски черен донек-белокраен.

Това е гълъб с характерна шарка, висок полет и премятане.

По думите на един от съвременните селекционери на породата Йото Василев - Гаванката, появата и датира около 1960г. в град Бяла Слатина. Човек по-известен с прякора си-Христо „Германеца” кръстосва софийска черна донечка с бели махови пера и местен преметач-бял с червен гръб, от което се получават черни гълъби с бели глави, махови пера и опашки. Фигурите им са били доста по-различни от сегашните, имайки в предвид, че софийският донек е дългоклюн и с крила над опашката. Донеците са добри преметачи и в комбинация с местните гълъби, допринася да се запази в съвременните Белослатински белоглави това качество. В последствие те придобиват популярност в града и околните села.
За старият тип белоглави имам лични впечатления, защото притежавах гълъби от един от най-уважаваните селекционери и футболист от миналото - Емин Мурадов. Гълъбите бяха с перфектна шарка, летяха с лекота и на доста голяма височина, а премятането им беше дълго и стегнато. В наши дни породата е доста популярна дори извън България, за което допринася появата на нови цветове(жълт, син и маслен-дюн) и участието на такива гълъби в европейските състезания на клетка. За това безспорен принос има Димитър Станчев от Варна. Относно селекцията мога да спомена, че породата трябва да запази летателните си и акробатични качества, докато се до усъвършенства шарката, главата и фигурата. Шарката е стабилна, но при повечето гълъби бялото от главата към гърдите слиза малко повече. В стандарта границата трябва да е по-близо към главата. Много темпераментни и жизнени гълъби с отлична ориентация. Добри родители са и популацията на породата е стабилна. Белослатинският белоглав преметач е признат от ЕЕ под номер 1031.

Търсената цел в този гълъб е:
1. Форма
2. Цвят и шарка
3. Стойка, положение
3. Форма на главата, човка
4. Цвят на очите, периферия на очите

Расови белези:

Форма: компактна

Големина: средно голям

Стойка: средно висок

Положение на тялото: леко полегато

Глава:
Форма- продълговата, с заоблено чело и равно теме
Структура на оперението на главата- без качул

Очи: тъмни
Периферия на очите:
Структура- фина, неизявена, едноредова
Цвят- светъл

Човка:
Форма- средно дълга
Позиция- водоравна
Линия на човката- под окото
Цвят-светъл

Гуша: пълна

Шия: средно дълга, масивна в основата и изтъняваща към главата

Гърди: кръгли, заоблени

Корем: кръгъл

Гръб: широк и дълъг

Крила:
Форма- тесни
Положение- под опашката
Форма на перата- дълги

Опашка: средно широка, плоска с 14-16 пера
Положение- леко повдигната над линията на гърба

Крака: средно дълги, с лека чупка и широко поставени, неоперени

Оперение: гладко и прилепнало

Цвят и шарка: основния цвят е черен, жълт, червен и сив. Главата, кръста, опашката и 7-10 махови пера са бели.

Груби грешки:
  1. светли очи
  2. цветни пера по белите участъци
  3. черен клюн
  4. опашка под крилата
  5. цветно околоочие
  6. високи крака